Дискусия за началното и средно образование

[Zdravka]

Аз следя проблемите в образованието съобразно възрастта на деца и внуци. Е, имам само един внук ученик.
Мога да кажа, че появата на частни училища е една добра възможност за избор на родителите - къде да запишат детето съобразно финансовите възможности. Но и там пак са ограничени от решенията на държавната политика в образованието:
- режим на лицензиране с тежки процедури, губещи страшно много време на администрацията на училището; поради което се налага поддържането на такава, а тя въобще не е "производствен" персонал и тежи на бюджета, събиран от родителите
- поддържане на документация за учениците и родителите, за която самата училищна администрация заявява, че е необходима по искане на МО; сигурна съм, че самото МО въобще не я е поглеждало; в училището ползват само ТФ номера на родителите
- учебна програма по учебници, пак "произвеждани" централизирано под диктата на МО, след конкурси, режисирани по неизвестни критерии;
Добрата новина е, че все пак учителите имат възможност да избират "най-малкото" зло по тяхна преценка.
Как е сега в държавните училища - нямам представа.

[juli]

Здравей Здравке!
извинявай, че не можах бързо да отговоря на постинга ти за образованието. Оказах се малко зает. Предполагам, че ще има скоро и други, които ще се включат и особено по темите на началното и средното образование.
Идеите, които предлагаш са много близки до тезите на министър Велчев и Шулева. В тях има рационални неща. А именно учениците (студентите) да носят със себе си държавната субсидия, която се пада за обучението на едно дете и да я внасят там, където решат да се запишат. Независимо от това дали училището е държавно или частно.
Ще ти пиша скоро какви възражения имам.

[MGT]

Ето я статията в Медиапул, където е разказано за идетите на Велчев и Шулева. Разбирасе, че има рационално зърно в тях. Това е КОНКУРЕНЦИЯТА.
Темата си заслужава СЕРИОЗНА дискусия. В тази тема има ГОЛЯМА възможносто да се открои ДЯСНОТО от лявото мислене.
Ще хвърял един поглед на "Програмните насоки на ДСБ"
-----------------------------------------------------------
В края на мандата си
НДСВ предлага конкуренция между държавните и частните училища
11 октомври 2004

В края на управленския си мандат НДСВ излезе с идеи за нова концепция за развитие на образованието, основана на конкуренцията между държавните и частните училища в привличането на финансиране от бюджета. Това стана, след като три поредни години експерти на Световната банка и други международни институции непрекъснато повтарят за необходимостта от спешни реформи на образователната система в България, за да се повиши качеството на обучението и ефективността на системата.

СДС набляга на децентрализацията и ваучерната система

Ваучерната система бе основен акцент в реформата на образованието и на конференцията на СДС, на която бяха поканени десни и десноцентристки партии. Младен Влашки от НИС на синята партия заяви, че държавата трябва да създава само нормативната регламентация, а контролът по изпълнението й да се извършва от независим орган. Необходимо е за се засили и ролята на училищните настоятелства и те да могат да назначават училищните директори например, добави Влашки.

още

В понеделник управляващите се събраха на конференция, на която доразвиха идеите за образователна реформа, лансирани през лятото от финансовия министър Милен Велчев. Основен акцент бе ваучерната система, чрез която училищата ще се финансират според броя на учениците, които са ги избрали.

Същата идея бе представена и на паралелната конференция за образованието, организирана от СДС.

"Всички повтарят колко важно е да се увеличи финансирането за образованието, но наливането на пари в нереформирана система е абсолютно безсмислено," заяви вицепремиерът Лидия Шулева и обяви, че управляващите ще предложат на парламентарните политически сили Меморандум за съгласуваност на действията за модернизация на българското образование. В него трябва да се разпишат конкретните стъпки и етапи на реформата в сектора и да се обвържат с финансирането. По думите й, реформирането на системата ще е дълъг процес, който ще изисква последователност от няколко поредни правителства.

Шулева изненада и колегата си образователен министър Игор Дамянов със съобщението, че догодина ще се приеме нов закон за висшето образование. Първоначално Дамянов обясни, че това е просто идея и предположи, че депутати вече го готвят. Малко по-късно обаче уточни, че чисто технологично е невъзможно да бъде приет до края на мандата.

3 стълба за финансиране

Общата сума за финансиране на образователния процес ще се изчислява на база издръжката на един ученик, което ще включва освен материална издръжка и заплатите на учителите. По този начин с избора на училище, ученикът и родителите решават кое училище ще бъде финансирано с държавните средства. Така всяко школо, било то частно или държавно, има възможност да получи по-висока сума от държавния бюджет, ако по-голям брой ученици са го предпочели.

С първия, основен стълб на финансиране, държавата гарантира издръжката на учебния процес. Другите възможности целят допълнително повишаване на качеството на образованието, посочи финансовият министър пред журналисти.

Втората възможност за финансиране ще бъде чрез кандидатстване по конкретни програми, разработвани от министерството на образованието и финансирани от бюджета. И тук държавните и частните училища ще се конкурират равнопоставено чрез проектите си.

Велчев предлага и съфинансиране от страна на собственика на училището и родителите. Това означава, че дадено общинско или частно училище може да въведе и допълнителни такси и доброволни вноски за учениците и родителите.

Финансовият министър аргументира необходимостта от тези промени с обяснението, че доставчиците на образователната услуга, независимо от формата на собственост - държавна или частна, трябва да се конкурират, предлагайки по-качествена услуга, за да привлекат по-голям брой ученици и по-голяма част от публичните ресурси.

Запитан за възможните негативни обществени реакции спрямо държавното финансиране на частниците, Велчев направи аналог с здравната система, където здравната каса поема и лечението в частните болници по клинични пътеки и няма упреци срещу това.

Ваучерна система и за университетите

Предлага се въвеждането на ваучерна система за финансиране и на висшето образование, която да стимулира конкуренцията между държавните и частните университети за получаване на публични ресурси.

Според вицепремиера Лидия Шулева, която също представи част от готвените промени в образованието, критериите за определяне броя на държавната поръчка в университетите трябва тясно да се обвърже с нуждите на пазара на труда.

Предвижда се рейтингова система за висшите училища според качеството на обучението, научната дейност и реализацията на студентите, което да стимулира усъвършенстването и модернизирането им

Шулева наблегна на необходимостта да се върнат задължителните практики и стажове за студентите с цел по-добрата им професионална подготовка.

Вицепремиерът акцентира върху необходимостта от по-тясното обвързване на бизнеса с висшето образование чрез отпускането на фирмени стипендии за обучението на студенти, срещу което те поемат определени задължения.

[MGT]

Ангеле,
В дискусията по темата ВАК, в Още.инфо, се изказаха няколко университетски преподаватели. ВСИЧКИ, без изключение, независимо от това, какви са им политическите възгледи, пряко или косвено (по-скоро пряко) заявяваха, че ВАК е средство за НАСИЛИЕ над университетските общности от страна на група АКАДЕМИЧНИ ЧИНОВНИЦИ. Точно каквото е и твоето мнение.
За съжаление Юли нещо го усуква. Юли, съжалявам да ти го кажа, но оставам с такова впечатление. По тези теми трябва да се говори ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО. ЗА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ СТАВА ДУМА! Университетските общности МОГАТ да различават кога ИМА политическа воля и кога се ШИКАЛКАВИ.

Днес (тази сутрин) научавам от една от телевизиите, че в БАН работят 8000 (осем хиляди) човека. Представяш ли си? При осем милиона българи? На всеки 1000 човека български граждани, които живеят в България, ЕДИН работи в БАН. Наука твори! (???) Че то ВАК, в такъв случай, е нещо като, АРИСТОКРАТИТЕ на академичната аристокрация.
Е, това на какво прилича. А в същото време, ВСЕКИ от студентите, който е намерил начин, БЯГА от България да се учи на запад.
Има ли ДЯСНО решение на този въпрос и какво е становището на РЪКОВОДСТВОТО на ДСБ. Ето това ми е интересно да знам. А и не само МЕН, надявам се!

[Ангел]

Здравейте,

Че няма възможност учениците да бъдат обучавани със съвременни средства е ясно.В голята част учениците се обучават със същите средства, като и през ХІХ век (черна дъска и тебешир).

Като цяло приемам като положителна идеята частните училища да получават издръжка от държавата за броя на техните ученици. Справедливо е децата да не губят права от избора на училище. Техните родители на практика са и големи данъкоплатци.

Какво става обаче с тези “ваучъри”, които приемам за съвместна идея на НДСВ и СДС от последните им “образователни” дискусии? Как може да се изчисли “издръжката на един ученик”? Най-грубо казано един ученик, обучаван само от възрастни (над 50 годишни) учители и отопляван през зимата с електрическа енергия, струва поне два пъти по-скъпо от ученик с млади учители (проблемът с известните проценти за трудов стаж), отопляван с газ от газопровод. Ако се приеме някаква средна стойност, селските училища ще фалират веднага (освен ако с цел икономии не уволнят всички учители над 30 годишна възраст.). Това в края на краищата не е толкова страшно. Ако заплатите на учителите се “освободят”, изход може и да има. Само да вметна тук, в началото на лятото се подписа нов колективен трудов договор между МОН и синдикатите с 2-годишен срок. Което означава много трудови дела).

Кандидатстването по “програми, разработвани от министерството на образованието и финансирани от бюджета” означава, че ще позволим да оцелеят само на “нашите” училища. Вестници нали четете? За “Царския кладенец” четохте ли? Коментарът е излишен…

“Велчев предлага и съфинансиране от страна на собственика на училището и родителите. Това означава, че дадено общинско или частно училище може да въведе и допълнителни такси и доброволни вноски за учениците и родителите.” Кой ще вземе това решение? Настоятелството на родителите ли? Може, в някой друг живот… За да събират такси училищата трябва да станат търговци като частните. Собственост на държавата и общината. Веднага се замислям какво обаче ще се случи в един конкретен истински случай с бюджета на едно общинско училище.

Държавно и общинско училище са “залепени” едно за друго в отделни сгради. Държавата се съди с общината за собствеността на държавното и поради тази причина последното е сериозно затруднено в осигуряването на външно финансиране (неясна собственост). Общинското училище няма собствено парно. Няма и алтернатива (ток или дърва – да…, освен парното на държавното. Представете си сега, че двете са търговски дружества. Да са живи и здрави родителите на “общинските” ученици ). Или изграждат собствена инсталация, или изпадат в “енергийно” робство.

Интересен ще е един коментар на комисията на ДСБ по идеите на конкуренцията. Надявам се утре в Седем да има нещичко…


Здрасти МГТ,
бях написал вече като видях постинга ти. Ще отговоря отделно.

[reserve]

Всъщност съществуват ли по настоящем училища, които са държавни и такива, които са общински и които имат една и съща образователна програма?
Държавно е Училището за балет в София -от 4 до 11 клас.
Държавни са НПМГ (националната природоматематическа гимназия), НГДЕК (национална гимназия за древни езици и култура), математическите гимназии в областните градове. Не зная статута на езиковите гимназии - вероятно и те са държавни. Сигурно такива са и гимназиите по изкуствата.
Но всички гореизброени са със специализирано насочена програма на обучение.
Какъв е статутът на техникумите? Те държавни ли са?
И как стои въпроса с общообразователните училища? До 7-8 клас и тези след 7-8 клас до 11-12 клас? Те май са общински - материалните активи са собственост на общината, финансирането им "минава" през общината (но се получава от държавния бюджет) или финансирането е от общината?
Въоще някъде има ли описани критериите, по които едно училище се счита за държавно или се счита общинско?

[Ангел]

Резерве,

Техникумите сега са професионални гимназии. Точно те са държавни. Математическите и езиковите гимназии около мен (областен център) са общиински. Както и началните и общообразователните. Там заплати вземат, ако кметът няма други планове за парите...

[reserve]

Значи по някакви показатели началните и средните училища биват или общински, или държавни. От поясненията на Ангел разбрах, че съдържанието на учебната програма не е водещ критерий. Сигурно има нещо - по собствеността.

[Ангел]

Независимо дали са частни, общински или държавни, българските училища спазват нормативната уредба на Закона за народната просвета и подзаконовите актове. Учителите пък съблюдат държавните образователни изисквания по предметити, те също са закон. В зависимост от профилите на паралелките и училищата се различават учебните програми, но всички, които желаят диплома за средно образование (т.е. да завършат 12 клас) изучават т.нар. обощообразователни предмети (български език и литература (БЕЛ), математика, история и т.н.). През 2006 г. за средно образование ще е необходимо и успешно полагане на държавен зрелостен изпит по БЕЛ и по още един общообразователен предмет, по избор (не мислете, че ще изберат физическо, там нормативите са от типа "олимпийски надежди")...

[Ангел]

http://www.segabg.com/07102004/p0050005.asp


Как да ползваме одобрените от МОН учебници, без да развием комплекс, че сме глупави?

В помощ на първия випуск третокласници, които учат новия за нашата образователна система предмет "Човек и общество"

ДОРЕТА АНГЕЛОВА*

Към учениците и техните родители

Ако не разбирате нищо от учебника, който учителката ви е препоръчала да купите, причината не е у вас. Няма да ви помогне нито надписът "Учебникът е одобрен със заповед на министъра на образованието и науката", нито милото обръщение на авторите, което обикновено заема цяла страница.
Не смятайте, че вие сте неспособни да се учите. Просто трябва по време на учебния процес, освен всичко друго, да се научите и да разпознавате неверни твърдения, лошо написан текст, фактологически грешки и други безсмислици в учебника.
Това не става изведнъж, а постепенно в хода на обучението в българското средно училище. Вероятно в началото сами няма да се справите, а ще се наложи да потърсите помощта на други книги по същия предмет, енциклопедии, речници и др. Ако обаче случайно запомните нещо от препоръчания от вашето училище одобрен учебник и го използвате, не дай си боже, на изпит, много е вероятно да сгрешите.
Затова сега ще се опитам да ви помогна, като дам някои примери от наскоро одобрените от министъра на образованието и науката учебници за 3 клас. Вместо имената на издателя и автора, които не трябва да виним, защото те толкова могат, ще посоча по-важната информация, по която да се ориентирете, а именно: номерът на заповедта за одобрението им. Вие трябва само да зачеркнете в съответния учебник грешките и с помощта на ваши близки образовани хора или други издания да напишете верното изречение вместо грешното. Тази дейност се изучава в 3 клас в часовете по "Български език и литература" и я наричат редактиране.
И така, да започнем с "бисерите", меко казано, от учебник по "Човекът и обществото", одобрен от министъра на образованието със заповед N РД 09-1311/31.08.2004 г. :
- стр. 8 - "Гербът на София .... вдясно - черквата "Св. Георги." На герба всъщност е изобразена църквата "Св. София"
- на стр. 16 - "По-късно траките попаднали в тази част на Римската империя, която била наречена Византия." Кога са живели траките, кога се е появила Византия?!
- стр. 21 - Внимавайте много! Не използвайте: "Правило: Към първата цифра на годината, в която е станало събитието, прибавяме 1 и получаваме века" , защото по него ще получиш, че настоящата 2004 г. е III век?!
- стр. 32 - четем, че "българите в Османската империя били поробени..."
Учебник "Човекът и обществото", одобрен от министъра на образованието и науката със заповед N РД 09 -1330/31.08.2004 г.:
- стр. 14 - "По картата на България могат да се определят и посоките на света."
- стр. 45 - "Всеки век започва с първа и завършва със стотна година." Кой ли век сме сега според това обяснение?!
- стр. 45 "...линия на времето. Тя е отсечка..."
- стр. 48 "Християнство - най-голямата световна религия, създадена от Иисус Христос."
- стр. 72 - "... война между Русия и османска Турция..."
Учебник "Човекът и обществото", одобрен със заповед N РД 09-1331/31.08.2004 г.:
- стр. 45 - "Владетелски род е род, от който се излъчват владетели..."
- стр. 48 - като заключение е написано "Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили следи в българското минало."
- стр. 55 - "Римският папа е глава на Западната църква"
- стр. 56 - Какво запомнихте от рубриката "Запомни": "Животът в Българското царство, както в цяла Европа, се определял от богатството и природната среда. Българската земя била богата. Оживена търговия я свързвала с останалия свят."
- стр. 67 - "Свободата е велика дума..."
- стр. 74 - "... по време на най-страшната война през 20 век в света България спасила от смърт своите евреи..." - Тук трябва сами да допълните пропуснатото - от кого България е спасила своите евреи и как се нарича най-страшната война?
- стр. 75 - "Републиката е държава, в която държавният глава (председател, президент) се избира за няколко години."
- стр. 87 - "Битовите празници са празниците на общностите извън официалните."
-
Предполагам, че родители и ученици вече са се убедили, че трябва да бъдат нащрек при ползването на одобрените от Просветното министерство учебници и учебни помагала. Задължително е да не се доверяваме сляпо на препоръчаните учебници в училище, и преди да ги купим да проучим внимателно кое издание на българския пазар действително е учебник и кое - "съчинение без елементи на разсъждение" .
Следва продължение "В помощ на ученика и неговия родител". В него ще посочим някои опасности при работа с одобрените от Министерство на образованието и науката учебници по други учебни предмети и за други класове.
-----------
ВИЗИТКА
Образование - физика, научен профил
Житейски опит - две деца, преживяла с тях несгодите с българските учебници и учебни програми
Професия - издател на научно-образователна литература, издателство "Планета-3"
Професионален опит - повече от 25 години

[Zdravka]

"Ние" сме втори клас.
Учебниците на внука си стоят в училище. Даваха веднаж учебниците, за да ги видят родителите, и мога да кажа, след бърз преглед, следното:
Това не са учебници, по които едно дете, ако е отсъствало пр. по болест, може да навакса пропуснатото. Даже и с помощта на родителите.
Това са някакви помагала за учебния процес.
Някъде в миналогодишния комплект бях мернала текст " Отговорите са в Помагало за учителя".
Всичко е от типа тестове с един решен пример в началото на страницата. Особено по математика. Аз съм отговорникът там. Абе справям се за сега. Все още схващам (поне над 90% от случаите) замисъла на авторите. И се опитвам да го обяснявам с думи прости. Лошото е, че видимо в Помагалата на учителите, "думите прости" са твърде различни и често с внука спорим.

Добре ще е всеки форумец с ученик в къщи да участва тук с подобни данни и лични оценки.
Подозирам, че и сега се издават някакви тайнствени помагала за учителите, по които те преподават. И се разчита на това, че децата всичко са схванали и запомнили в училище. Че няма нужда от преговор. Че няма да се отсъства.

Ще се вгледам по-внимателно в учебниците, като ги вземем някоя събота и неделя. И ще оглася имената и титлите на авторите.
Защото за всеки клас има одобрени поне 2-3 учебника по всеки предмет, включен от МОН в учебната програма.

[Ангел]

Няма по 2-3 учебника по всички предмети. По един от общообразователните предмети, “Свят и личност” (Гражданско образование), има само един учебник. Трета учебна година вече. Има поне още един издаден, който не е одобрен от МОН. Затова казвам, че предметът е идеологически… Независимо, че според учебната програма въпросите в него са дискусионни. В това ненадминато творение на Ивайло Дичев и Ко. има следното определение:

“Глокално – екстериториално локално закрепване.” В 12-и клас…

Вие това знаехте ли го?

[Ангел]

Когато една статия е от Татяна Дронзина, тя винаги заслужава внимание. В днешния "Сега".



Дискусия

Какво споразумение за образованието ни трябва

Не е толкова важно дали тези деца ще учат с ваучери. По-важното е измежду какви образователни оферти те и родителите им ще могат да избират.



Ваучърната система в училище без реален избор на образователни алтернативи е безмислена

Татяна Дронзина*

Идеята на Милен Велчев за реформа в образованието срещна оживен отзвук както от страна на институциите, така и от страна на гражданите. И ако предложението, направено през август, доведе до повишаване на рейтинга му, то сравнително скорошната идея за образователните ваучери може значително да охлади ентусиазма на публиката.
Част от училищните синдикати вече реагираха негативно, а медиите алармираха за заплаха от установяването на десен образователен модел, който ще доведе до повече инвестиции в частния образователен сектор и по-малко в държавните и общинските училища, монополизирали за сега онова, което се нарича публично образование.
Разгърналата се реторика е многозначителна, защото показва няколко неща. Първо, че образованието може и да стане предмет на надпартийно споразумение, но това едва ли ще промени нещата, ако преди това не е станало предмет на обществена дискусия. Ако беше станало, едва ли на ваучерите щяха да реагират само синдикатите, МОН и вестниците. Второ, че отново сме изправени пред опасността формата да измести съдържанието, а етикетите - истинските предизвикателства. Опасенията, че ваучерът е нещо, което маркира специално десния образователен модел, е напълно неоснователно.
Ваучерната система е била и продължава да се

въвежда както от десни,
така и от леви правителства

Нещо повече - двата варианта не само забележимо се различават като концепция и визия за бъдещето, но и като резултати, постижения и проблеми. Като оставим на страна партийните и политическите клишета, има просто добри и лоши ваучерни модели. При това разнообразие в международния опит е твърде рисковано, да не кажем неоснователно, да се говори за провал или успех на образователните ваучери по принцип. И, трето, може отново да се окаже, че вместо да решаваме проблема, ние го заобикаляме. Защото истинският проблем не е ваучерът, а онова, което той претендира да гарантира - свободния избор на образователна алтернатива. Образователният ваучер е едно, но далеч не единственото средство за разширяване на този избор.
Образователни ваучер е сертификат или документ, чрез който родителите могат да плащат на онова училище, което са избрали за децата си. Обикновено, но не единствено, ваучерите са субсидирани от държавни фондове за образование, с предпоставката, че те могат да гарантират по-свободен избор на образователна алтернатива. Новите социални движения, които издигат свободата в образованието като свое знаме, защитават правото на родителите и децата да имат думата при избора на училище. От тази гледна точка ваучерът се разглежда не само като инструмент за нейното увеличаване, но и като нещо, което ще допринесе за по-голямата конкуренция между училищата и подобряване на качеството на образованието. Защото проблемът за качеството на публичното образование е тежък и трудно разрешим не само в България. Следователно, ваучерът трябва да се разглежда като едно, но не единственото, средство за разрешаване на истинския проблем:

Свободният избор на
образователна алтернатива

Защото свободният избор на образователна алтернатива съвсем не е тъждествен на свободния избор на училище. И сега всеки може да даде детето си където си иска и за където му стигнат балът и парите. Но при строго централизираната система в България публичните училища практически не се различават едно от друго - те предлагат един и същи продукт с много малки вариации. Изключение правят частните училища, но в сегашния си вид те са по джоба на малцина. Непробиваемата централизация в публичния образователен сектор прави държавните и общинските училищата нечувствителни за нуждите на местната общност. И много жалко, защото, както е добре известно, доуниверситетското образование е стока за местна консумация. Свободният избор на образователна алтернатива предполага алтернативност на образователната оферта за каквато, за жалост, у нас не се говори.
Образователната оферта е нещо повече от часовете по езици и СИП и ЗИП, които училището може да предложи. Тя е преди всичко оферта - включва всичко онова, за което се смята, че може да "продаде" съответният образователен център. Тук се изисква и публично огласяване на обществения ангажимент на училището - например, че работи специално за етническа толерантност, или за пълноценно интегриране на децата-инвалиди, или за социална солидарност, или пък за изграждане на успешни и отговорни лидери. В нея трябва да присъстват и

добродетелите и
гражданските ценности,

които съответното училище ще възпитава. Част от образователната оферта са проектите и възможностите, които открива за изграждане на динамични и адаптивни личности, готови да се реализират на европейския трудов пазар.
Важен компонент на офертата могат да бъдат жизнените умения, които училището формира. Задайте си въпроса, колко от дванадесетокласниците знаят как да се представят на интервю за работа и ще установите, че образователни оферти от подобен характер могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Именно защото училищата се различават по образователната си оферта, в Европа, за разлика от Америка, отдавна съществува и се развива движението на така наречените независими училища, които имат свое международно представителство в лицето на Европейския съвет на националните асоциации на независимите училища.

Те са не просто частни -
те са независими училища

А са независими, защото са избрали независим и различен начин да покриват държавните образователни изисквания. В Дания повече от половината от училищата се окачествяват като такива - което съвсем не значи, че са частни. Те са публични, но са поели ангажимента - и риска - да изработят собствена образователна оферта. Някои от тези училища работят по метода на така наречената хуманистична педагогика, други залагат на учене чрез правене, трети прилагат свои собствени методи за издигането на самооценката на децата, четвърти се концентрират върху нещо друго. Някои предлагат допълнителни образователни услуги срещу заплащане, но това нито е задължително, нито е общо правило. Независимите училища предлагат продукта, който имат ресурса да произведат и който се търси на местния пазар - в това е техният шанс, но и техният риск.
Голяма част от независимите или свободните училища са свързани с църквата. Такъв е случаят на Испания, Италия, Португалия, Франция. Така например френското правителство подкрепя повечето начални и средни частни училища, включително и тези, които са свързани с църквата, при условие, че следват държавния учебен план, не осъществяват дискриминация на религиозна основа и не принуждават учениците да посещават часовете по религия. Подобна е практиката и в другите споменати страни.

Ябълката на раздора у нас,

както и другаде, са, разбира се, ресурсите. В това няма нищо лошо - всеки обществен проект, в образованието или извън него, се нуждае от финансиране. Лошото е популистката реторика, която измества ясното послание. А то трябва да бъде, че разширяването на свободата на избор на образователна алтернатива е свързано с преразпределение на ресурси. Че образованието е социална услуга и че то не е безплатно - целият въпрос е кой ще плаща и как ще контролираме разпределението на публичните фондове. Че образователният пазар е образователен, но си е пазар и на него печели по-конкурентният. И че, най-сетне, и тук монополът работи във вреда на потребителя. В България частните училища не получават държавна издръжка за своите ученици, защото се предполага, че техните родители са достатъчно богати, за да плащат.

Но освен богати,
те са и данъкоплатци

и следователно техните деца имат същите права на държавна субсидия както и всички останали. По силата на каква законова, конституционна или друга логика те имат право да се възползват от публичните ресурси само ако изберат публично училище, но не и ако изберат частно? И тук въпросите са повече от отговорите - отговори, които следва да търсим не просто надпартийно, а в рамките на широк обществен дебат за образованието.
Разгръщането на подобен дебат предполага поне няколко неща. Първо, държавата и гражданските организации да участват на равна нога в него. Второ, да бъде уточнен предмета на дебата. Този предмет не е ваучерната система сама по себе си, а е начинът, по който може да бъда гарантиран и разширен свободният избор на образователна алтернатива - избор, който ще гарантира правото на децата да бъдат различни, но равни, и който ще максимизира шансовете им за жизнен успех в едно демократично и толерантно общество - такова, каквото те и техните родители го разбират. Трето, част от дебата трябва да касае ангажимента на държавата към образованието, но и ангажимента на държавата да създаде и зададе правилата на пазарната игра в образованието - правила, които самата тя като пазарен субект не нарушава. Едва тогава надпартийното споразумение за образованието може да се превърне в здрава база за неговото развитие, а не за поредния пазарлък между елитите, за който даже не можем да бъдем сигурни, че е пазарлък.
---------------
* Доц. д-р Татяна Дронзина е преподавател по политология в СУ "Св. Климент Охридски". Директор е на магистърската програма по международни отношения и сигурност в катедра "Политология".



ПРЕДИСТОРИЯ

Образователните ваучери се свързват с името на Милтън Фридман и неговата книга "Капитализъм и свобода", публикувана през 1962 г. Той е първият, който използва термина и създава неговата популярност, но идеята, както обикновено, е далеч по-стара. Томас Пейн, един от бащите на американската демокрация, през 1791 г. формулира предложението си така: "Ако правителството е решило да изисква добро образование за всички деца, може да си спести грижата да го предоставя единствено то. Правителството би могло да остави на родителите да изберат където и каквото желаят образование (за децата си), и да се ограничи с това да помага при плащането на училищните такси на децата от по-бедните класи, или пък да ги покрие напълно за онези деца, за които няма кой да плаща". Дали ще наречем това образователен ваучер, както е в някои страни, или изплащане на издръжката на дете, както е у нас, няма значение. Истинският проблем е друг, и той е формулиран преди има-няма 150 години от Джон Стюарт Мил по следния начин: "Общото държавно образование е чист трик за моделиране на хората така, че да приличат точно един на друг". За добро или за зло, то продължава да бъде такова и сега, когато политически и технологично разполагаме с всички възможности да бъдем различни - и да не приличаме един на друг.

[Zdravka]

Държавното образование

.....преди има-няма 150 години Джон Стюарт Мил го формулира по следния начин: "Общото държавно образование е чист трик за моделиране на хората така, че да приличат точно един на друг".

Преследването от властимащите на "удобството" хората да бъдат моделирани от малки не е от вчера. Патентът му се съхранява, обаче, най-успешно от тоталитарните режими. Развитите общества повече или по-малко са осъзнали крахът, към който води "моделирането по калъп". И търсят средства за "раздвижване" на правилата.

Има ли потенциал нашето общество да мисли вън от рамките на приетото през последните 50 години?

[Ангел]

Моделирането на хората по калъп в училищата е остатък от индустриалното общество. Днес не е необходимо да си привикнал към монотонно повтарящите се движения във фабриките, защото е малък шанса на работиш в такава – (в САЩ вече само 16-17% от заетите). Светът е друг, но образователните системи са консервативни и много, много трудно се променят.